понапомня

Речник на българския език

1. понапо̀мня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • понъпомня
  • пунапомня
  • пунъпомня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-пом-ня по-на-пом-ним
2 лице по-на-пом-ниш по-на-пом-ни-те
3 лице по-на-пом-ни по-на-пом-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-пом-них по-на-пом-них-ме
2 лице по-на-пом-ни по-на-пом-них-те
3 лице по-на-пом-ни по-на-пом-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-пом-нех по-на-пом-нех-ме
2 лице по-на-пом-не-ше по-на-пом-нех-те
3 лице по-на-пом-не-ше по-на-пом-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понапомнил съм понапомнила съм понапомнило съм понапомнили сме
2 лице понапомнил си понапомнила си понапомнило си понапомнили сте
3 лице понапомнил е понапомнила е понапомнило е понапомнили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понапомнил бях понапомнила бях понапомнило бяхме понапомнили
2 лице беше понапомнил беше понапомнила беше понапомнило бяхте понапомнили
3 лице беше понапомнил беше понапомнила беше понапомнило бяха понапомнили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понапомня ще понапомним
2 лице ще понапомниш ще понапомните
3 лице ще понапомни ще понапомнят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понапомнил ще съм понапомнила ще съм понапомнило ще сме понапомнили
2 лице ще си понапомнил ще си понапомнила ще си понапомнило ще сте понапомнили
3 лице ще е понапомнил ще е понапомнила ще е понапомнило ще са понапомнили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понапомня щяхме да понапомним
2 лице щеше да понапомниш щяхте да понапомните
3 лице щеше да понапомни щяха да понапомнят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понапомнил щях да съм понапомнила щях да съм понапомнило щяхме да сме понапомнили
2 лице щеше да си понапомнил щеше да си понапомнила щеше да си понапомнило щяхте да сте понапомнили
3 лице щеше да е понапомнил щеше да е понапомнила щеше да е понапомнило щяха да са понапомнили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понапомнел съм понапомнела съм понапомнело съм понапомнели сме
2 лице понапомнел си понапомнела си понапомнело си понапомнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понапомнил съм понапомнила съм понапомнило съм понапомнили сме
2 лице понапомнил си понапомнила си понапомнило си понапомнили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понапомнил била съм понапомнила било съм понапомнило били сме понапомнили
2 лице бил си понапомнил била си понапомнила било си понапомнило били сте понапомнили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понапомня щяла съм да понапомня щяло съм да понапомня щели сме да понапомним
2 лице щял си да понапомниш щяла си да понапомниш щяло си да понапомниш щели сте да понапомните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понапомнил щяла съм да съм понапомнила щяло съм да съм понапомнило щели сме да сме понапомнили
2 лице щял си да си понапомнил щяла си да си понапомнила щяло си да си понапомнило щели сте да сте понапомнили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понапомнил бих понапомнила бих понапомнило бихме понапомнили
2 лице би понапомнил би понапомнила би понапомнило бихте понапомнили
3 лице би понапомнил би понапомнила би понапомнило биха понапомнили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-пом-ни по-на-пом-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-на-пом-нен
непълен член по-на-пом-не-ния
пълен член по-на-пом-не-ни-ят
женски род по-на-пом-не-на
членувано по-на-пом-не-на-та
среден род по-на-пом-не-но
членувано по-на-пом-не-но-то
множествено число по-на-пом-не-ни
членувано по-на-пом-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-пом-нил
непълен член по-на-пом-ни-лия
пълен член по-на-пом-ни-ли-ят
женски род по-на-пом-ни-ла
членувано по-на-пом-ни-ла-та
среден род по-на-пом-ни-ло
членувано по-на-пом-ни-ло-то
множествено число по-на-пом-ни-ли
членувано по-на-пом-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-пом-нел
женски род по-на-пом-не-ла
среден род по-на-пом-не-ло
множествено число по-на-пом-не-ли

2. понапомня — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понапомня е производна форма на понапомням (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. понапомня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понапомня е производна форма на понапомням (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. понапомня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понапомня е производна форма на понапомням (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).