помощник-фармацевт

Речник на българския език

помо̀щник-фармацѐвт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-фармацевт
  • помощнек-фармацефт
  • помощнек-фармъцевт
  • помощнек-фармъцефт
  • помощнек-фърмацевт
  • помощнек-фърмацефт
  • помощнек-фърмъцевт
  • помощнек-фърмъцефт
  • помощник-фармацефт
  • помощник-фармъцевт
  • помощник-фармъцефт
  • помощник-фърмацевт
  • помощник-фърмацефт
  • помощник-фърмъцевт
  • помощник-фърмъцефт
  • пумощнек-фармацевт
  • пумощнек-фармацефт
  • пумощнек-фармъцевт
  • пумощнек-фармъцефт
  • пумощнек-фърмацевт
  • пумощнек-фърмацефт
  • пумощнек-фърмъцевт
  • пумощнек-фърмъцефт
  • пумощник-фармацевт
  • пумощник-фармацефт
  • пумощник-фармъцевт
  • пумощник-фармъцефт
  • пумощник-фърмацевт
  • пумощник-фърмацефт
  • пумощник-фърмъцевт
  • пумощник-фърмъцефт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-фар-ма-цевт
непълен член по-мощ-ник-фар-ма-цев-та
пълен член по-мощ-ник-фар-ма-цев-тът
мн.ч. по-мощ-ник-фар-ма-цев-ти
членувано по-мощ-ник-фар-ма-цев-ти-те
бройна форма по-мощ-ник-фар-ма-цев-ти
звателна форма по-мощ-ник-фар-ма-цев-те