помощник-суфльор

Речник на българския език

помо̀щник-суфльо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • помощнек-софльор
  • помощнек-суфльор
  • помощник-софльор
  • пумощнек-софльор
  • пумощнек-суфльор
  • пумощник-софльор
  • пумощник-суфльор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-суф-льор
непълен член по-мощ-ник-суф-льо-ра
пълен член по-мощ-ник-суф-льо-рът
мн.ч. по-мощ-ник-суф-льо-ри
членувано по-мощ-ник-суф-льо-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-суф-льо-ри
звателна форма по-мощ-ник-суф-льо-ре