помощник-сервитьорка

Речник на българския език

помо̀щник-сервитьо̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-серветьорка
  • помощнек-серветьоркъ
  • помощнек-сервитьорка
  • помощнек-сервитьоркъ
  • помощнек-сирветьорка
  • помощнек-сирветьоркъ
  • помощнек-сирвитьорка
  • помощнек-сирвитьоркъ
  • помощник-серветьорка
  • помощник-серветьоркъ
  • помощник-сервитьоркъ
  • помощник-сирветьорка
  • помощник-сирветьоркъ
  • помощник-сирвитьорка
  • помощник-сирвитьоркъ
  • пумощнек-серветьорка
  • пумощнек-серветьоркъ
  • пумощнек-сервитьорка
  • пумощнек-сервитьоркъ
  • пумощнек-сирветьорка
  • пумощнек-сирветьоркъ
  • пумощнек-сирвитьорка
  • пумощнек-сирвитьоркъ
  • пумощник-серветьорка
  • пумощник-серветьоркъ
  • пумощник-сервитьорка
  • пумощник-сервитьоркъ
  • пумощник-сирветьорка
  • пумощник-сирветьоркъ
  • пумощник-сирвитьорка
  • пумощник-сирвитьоркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-сер-ви-тьор-ка
членувано по-мощ-ник-сер-ви-тьор-ка-та
мн.ч. по-мощ-ник-сер-ви-тьор-ки
членувано по-мощ-ник-сер-ви-тьор-ки-те
звателна форма по-мощ-ник-сер-ви-тьор-ке