помощник-прокурор

Речник на българския език

помо̀щник-прокуро̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-прокорор
  • помощнек-прокурор
  • помощнек-прукорор
  • помощнек-прукурор
  • помощник-прокорор
  • помощник-прукорор
  • помощник-прукурор
  • пумощнек-прокорор
  • пумощнек-прокурор
  • пумощнек-прукорор
  • пумощнек-прукурор
  • пумощник-прокорор
  • пумощник-прокурор
  • пумощник-прукорор
  • пумощник-прукурор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-п-ро-ку-рор
непълен член по-мощ-ник-п-ро-ку-ро-ра
пълен член по-мощ-ник-п-ро-ку-ро-рът
мн.ч. по-мощ-ник-п-ро-ку-ро-ри
членувано по-мощ-ник-п-ро-ку-ро-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-п-ро-ку-ро-ри
звателна форма по-мощ-ник-п-ро-ку-ро-ре