помощник-надзирател

Речник на българския език

помо̀щник-надзира̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-надзерател
  • помощнек-надзератил
  • помощнек-надзирател
  • помощнек-надзиратил
  • помощнек-нъдзерател
  • помощнек-нъдзератил
  • помощнек-нъдзирател
  • помощнек-нъдзиратил
  • помощник-надзерател
  • помощник-надзератил
  • помощник-надзиратил
  • помощник-нъдзерател
  • помощник-нъдзератил
  • помощник-нъдзирател
  • помощник-нъдзиратил
  • пумощнек-надзерател
  • пумощнек-надзератил
  • пумощнек-надзирател
  • пумощнек-надзиратил
  • пумощнек-нъдзерател
  • пумощнек-нъдзератил
  • пумощнек-нъдзирател
  • пумощнек-нъдзиратил
  • пумощник-надзерател
  • пумощник-надзератил
  • пумощник-надзирател
  • пумощник-надзиратил
  • пумощник-нъдзерател
  • пумощник-нъдзератил
  • пумощник-нъдзирател
  • пумощник-нъдзиратил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-на-дзи-ра-тел
непълен член по-мощ-ник-на-дзи-ра-те-ля
пълен член по-мощ-ник-на-дзи-ра-те-лят
мн.ч. по-мощ-ник-на-дзи-ра-те-ли
членувано по-мощ-ник-на-дзи-ра-те-ли-те
бройна форма по-мощ-ник-на-дзи-ра-те-ли
звателна форма по-мощ-ник-на-дзи-ра-те-лю