помощник-министър

Речник на българския език

помо̀щник-минѝстър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-менистар
  • помощнек-менистър
  • помощнек-министар
  • помощнек-министър
  • помощник-менистар
  • помощник-менистър
  • помощник-министар
  • пумощнек-менистар
  • пумощнек-менистър
  • пумощнек-министар
  • пумощнек-министър
  • пумощник-менистар
  • пумощник-менистър
  • пумощник-министар
  • пумощник-министър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ми-нис-тър
непълен член по-мощ-ник-ми-нис-тъ-ра
пълен член по-мощ-ник-ми-нис-тъ-рът
мн.ч. по-мощ-ник-ми-нис-т-ри
членувано по-мощ-ник-ми-нис-т-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-ми-нис-тъ-ра
звателна форма по-мощ-ник-ми-нис-т-ре