помощник-ковчежник

Речник на българския език

помо̀щник-ковчѐжник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-ковчежнек
  • помощнек-ковчежник
  • помощнек-кувчежнек
  • помощнек-кувчежник
  • помощник-ковчежнек
  • помощник-кувчежнек
  • помощник-кувчежник
  • пумощнек-ковчежнек
  • пумощнек-ковчежник
  • пумощнек-кувчежнек
  • пумощнек-кувчежник
  • пумощник-ковчежнек
  • пумощник-ковчежник
  • пумощник-кувчежнек
  • пумощник-кувчежник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ков-чеж-ник
непълен член по-мощ-ник-ков-чеж-ни-ка
пълен член по-мощ-ник-ков-чеж-ни-кът
мн.ч. по-мощ-ник-ков-чеж-ни-ци
членувано по-мощ-ник-ков-чеж-ни-ци-те
бройна форма по-мощ-ник-ков-чеж-ни-ци
звателна форма по-мощ-ник-ков-чеж-ни-ко