помощник-инструктор

Речник на българския език

помо̀щник-инстру̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-енструктор
  • помощнек-енструктур
  • помощнек-инструктор
  • помощнек-инструктур
  • помощник-енструктор
  • помощник-енструктур
  • помощник-инструктур
  • пумощнек-енструктор
  • пумощнек-енструктур
  • пумощнек-инструктор
  • пумощнек-инструктур
  • пумощник-енструктор
  • пумощник-енструктур
  • пумощник-инструктор
  • пумощник-инструктур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ин-с-т-рук-тор
непълен член по-мощ-ник-ин-с-т-рук-то-ра
пълен член по-мощ-ник-ин-с-т-рук-то-рът
мн.ч. по-мощ-ник-ин-с-т-рук-то-ри
членувано по-мощ-ник-ин-с-т-рук-то-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-ин-с-т-рук-то-ри
звателна форма по-мощ-ник-ин-с-т-рук-то-ре