помощник-инспектор

Речник на българския език

помо̀щник-инспѐктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-енспектор
  • помощнек-енспектур
  • помощнек-инспектор
  • помощнек-инспектур
  • помощник-енспектор
  • помощник-енспектур
  • помощник-инспектур
  • пумощнек-енспектор
  • пумощнек-енспектур
  • пумощнек-инспектор
  • пумощнек-инспектур
  • пумощник-енспектор
  • пумощник-енспектур
  • пумощник-инспектор
  • пумощник-инспектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-ин-с-пек-тор
непълен член по-мощ-ник-ин-с-пек-то-ра
пълен член по-мощ-ник-ин-с-пек-то-рът
мн.ч. по-мощ-ник-ин-с-пек-то-ри
членувано по-мощ-ник-ин-с-пек-то-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-ин-с-пек-то-ри
звателна форма по-мощ-ник-ин-с-пек-то-ре