помощник-епископ

Речник на българския език

помо̀щник-епѝскоп съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-епископ
  • помощнек-епискуп
  • помощнек-ипископ
  • помощнек-ипискуп
  • помощник-епискуп
  • помощник-ипископ
  • помощник-ипискуп
  • пумощнек-епископ
  • пумощнек-епискуп
  • пумощнек-ипископ
  • пумощнек-ипискуп
  • пумощник-епископ
  • пумощник-епискуп
  • пумощник-ипископ
  • пумощник-ипискуп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-е-пис-коп
непълен член по-мощ-ник-е-пис-ко-па
пълен член по-мощ-ник-е-пис-ко-път
мн.ч. по-мощ-ник-е-пис-ко-пи
членувано по-мощ-ник-е-пис-ко-пи-те
бройна форма по-мощ-ник-е-пис-ко-пи
звателна форма по-мощ-ник-е-пис-ко-пе