помощник-детектив

Речник на българския език

помо̀щник-детектѝв съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • помощнек-детектиф
  • помощнек-детиктиф
  • помощнек-дитектиф
  • помощнек-дитиктиф
  • помощник-детектиф
  • помощник-детиктиф
  • помощник-дитектиф
  • помощник-дитиктиф
  • пумощнек-детектиф
  • пумощнек-детиктиф
  • пумощнек-дитектиф
  • пумощнек-дитиктиф
  • пумощник-детектиф
  • пумощник-детиктиф
  • пумощник-дитектиф
  • пумощник-дитиктиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-де-тек-тив
непълен член по-мощ-ник-де-тек-ти-ва
пълен член по-мощ-ник-де-тек-ти-вът
мн.ч. по-мощ-ник-де-тек-ти-ви
членувано по-мощ-ник-де-тек-ти-ви-те
бройна форма по-мощ-ник-де-тек-ти-ви
звателна форма по-мощ-ник-де-тек-ти-ве