помощник-главатар

Речник на българския език

помо̀щник-главата̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-главатар
  • помощнек-главътар
  • помощнек-глъватар
  • помощнек-глъвътар
  • помощник-главътар
  • помощник-глъватар
  • помощник-глъвътар
  • пумощнек-главатар
  • пумощнек-главътар
  • пумощнек-глъватар
  • пумощнек-глъвътар
  • пумощник-главатар
  • пумощник-главътар
  • пумощник-глъватар
  • пумощник-глъвътар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-г-ла-ва-тар
непълен член по-мощ-ник-г-ла-ва-та-ря
пълен член по-мощ-ник-г-ла-ва-та-рят
мн.ч. по-мощ-ник-г-ла-ва-та-ри
членувано по-мощ-ник-г-ла-ва-та-ри-те
бройна форма по-мощ-ник-г-ла-ва-та-ри
звателна форма по-мощ-ник-г-ла-ва-та-рю