помощник-възпитател

Речник на българския език

помо̀щник-възпита̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • помощнек-вазпетател
  • помощнек-вазпетатил
  • помощнек-вазпитател
  • помощнек-вазпитатил
  • помощнек-възпетател
  • помощнек-възпетатил
  • помощнек-възпитател
  • помощнек-възпитатил
  • помощник-вазпетател
  • помощник-вазпетатил
  • помощник-вазпитател
  • помощник-вазпитатил
  • помощник-възпетател
  • помощник-възпетатил
  • помощник-възпитатил
  • пумощнек-вазпетател
  • пумощнек-вазпетатил
  • пумощнек-вазпитател
  • пумощнек-вазпитатил
  • пумощнек-възпетател
  • пумощнек-възпетатил
  • пумощнек-възпитател
  • пумощнек-възпитатил
  • пумощник-вазпетател
  • пумощник-вазпетатил
  • пумощник-вазпитател
  • пумощник-вазпитатил
  • пумощник-възпетател
  • пумощник-възпетатил
  • пумощник-възпитател
  • пумощник-възпитатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-въз-пи-та-тел
непълен член по-мощ-ник-въз-пи-та-те-ля
пълен член по-мощ-ник-въз-пи-та-те-лят
мн.ч. по-мощ-ник-въз-пи-та-те-ли
членувано по-мощ-ник-въз-пи-та-те-ли-те
бройна форма по-мощ-ник-въз-пи-та-те-ли
звателна форма по-мощ-ник-въз-пи-та-те-лю