помощник-асистент

Речник на българския език

помо̀щник-асистѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • помощнек-асестент
  • помощнек-асистент
  • помощнек-ъсестент
  • помощнек-ъсистент
  • помощник-асестент
  • помощник-ъсестент
  • помощник-ъсистент
  • пумощнек-асестент
  • пумощнек-асистент
  • пумощнек-ъсестент
  • пумощнек-ъсистент
  • пумощник-асестент
  • пумощник-асистент
  • пумощник-ъсестент
  • пумощник-ъсистент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ-ник-а-сис-тент
непълен член по-мощ-ник-а-сис-тен-та
пълен член по-мощ-ник-а-сис-тен-тът
мн.ч. по-мощ-ник-а-сис-тен-ти
членувано по-мощ-ник-а-сис-тен-ти-те
бройна форма по-мощ-ник-а-сис-тен-ти
звателна форма по-мощ-ник-а-сис-тен-те