помешчик

Речник на българския език

помѐшчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. помѐшчици, м. В дореволюционна Русия — дворянин земевладелец.

Грешни изписвания (3)

  • помешчек
  • пумешчек
  • пумешчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-меш-чик
непълен член по-меш-чи-ка
пълен член по-меш-чи-кът
мн.ч. по-меш-чи-ци
членувано по-меш-чи-ци-те
бройна форма по-меш-чи-ци
звателна форма по-меш-чи-ко