поменик

Речник на българския език

поменѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. поменѝци, (два) поменѝка, м.
1. Списък на имена, които се четат на големи църковни празници за “бог да прости” или за здраве.
2. Прен. Ирон. Дълъг списък (обикн. на имена).

Грешни изписвания (3)

  • поминик
  • пуменик
  • пуминик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ме-ник
непълен член по-ме-ни-ка
пълен член по-ме-ни-кът
мн.ч. по-ме-ни-ци
членувано по-ме-ни-ци-те
бройна форма по-ме-ни-ка
звателна форма