помена

Речник на българския език

1. помена̀ преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

поменѐш, мин. св. помена̀х, мин. прич. помена̀л, св.вж. поменавам.

Грешни изписвания (7)

  • поменъ
  • помина
  • поминъ
  • пумена
  • пуменъ
  • пумина
  • пуминъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ме-на по-ме-нем
2 лице по-ме-неш по-ме-не-те
3 лице по-ме-не по-ме-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ме-нах по-ме-нах-ме
2 лице по-ме-на по-ме-нах-те
3 лице по-ме-на по-ме-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ме-нех по-ме-нех-ме
2 лице по-ме-не-ше по-ме-нех-те
3 лице по-ме-не-ше по-ме-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поменал съм поменала съм поменало съм поменали сме
2 лице поменал си поменала си поменало си поменали сте
3 лице поменал е поменала е поменало е поменали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поменал бях поменала бях поменало бяхме поменали
2 лице беше поменал беше поменала беше поменало бяхте поменали
3 лице беше поменал беше поменала беше поменало бяха поменали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще помена ще поменем
2 лице ще поменеш ще поменете
3 лице ще помене ще поменат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поменал ще съм поменала ще съм поменало ще сме поменали
2 лице ще си поменал ще си поменала ще си поменало ще сте поменали
3 лице ще е поменал ще е поменала ще е поменало ще са поменали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да помена щяхме да поменем
2 лице щеше да поменеш щяхте да поменете
3 лице щеше да помене щяха да поменат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поменал щях да съм поменала щях да съм поменало щяхме да сме поменали
2 лице щеше да си поменал щеше да си поменала щеше да си поменало щяхте да сте поменали
3 лице щеше да е поменал щеше да е поменала щеше да е поменало щяха да са поменали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поменел съм поменела съм поменело съм поменели сме
2 лице поменел си поменела си поменело си поменели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поменал съм поменала съм поменало съм поменали сме
2 лице поменал си поменала си поменало си поменали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поменал била съм поменала било съм поменало били сме поменали
2 лице бил си поменал била си поменала било си поменало били сте поменали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да помена щяла съм да помена щяло съм да помена щели сме да поменем
2 лице щял си да поменеш щяла си да поменеш щяло си да поменеш щели сте да поменете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поменал щяла съм да съм поменала щяло съм да съм поменало щели сме да сме поменали
2 лице щял си да си поменал щяла си да си поменала щяло си да си поменало щели сте да сте поменали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поменал бих поменала бих поменало бихме поменали
2 лице би поменал би поменала би поменало бихте поменали
3 лице би поменал би поменала би поменало биха поменали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ме-ни по-ме-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ме-нат
непълен член по-ме-на-тия
пълен член по-ме-на-ти-ят
женски род по-ме-на-та
членувано по-ме-на-та-та
среден род по-ме-на-то
членувано по-ме-на-то-то
множествено число по-ме-на-ти
членувано по-ме-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ме-нал
непълен член по-ме-на-лия
пълен член по-ме-на-ли-ят
женски род по-ме-на-ла
членувано по-ме-на-ла-та
среден род по-ме-на-ло
членувано по-ме-на-ло-то
множествено число по-ме-на-ли
членувано по-ме-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ме-нел
женски род по-ме-не-ла
среден род по-ме-не-ло
множествено число по-ме-не-ли

2. помена — ед. ч. непълен член

помена е производна форма на помен (ед. ч. непълен член).

3. помена — бройна форма

помена е производна форма на помен (бройна форма).