поляк

Речник на българския език

по̀ляк — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. по̀ляци, м. Остар. Човек, който пази нивите; пъдар.

Грешни изписвания (1)

  • полък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ляк
непълен член по-ля-ка
пълен член по-ля-кът
мн.ч. по-ля-ци
членувано по-ля-ци-те
бройна форма по-ля-ци
звателна форма по-ля-ко

Връзки