полюция

Речник на българския език

полю̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. полю̀ции, ж. Спец. Несъзнателно семеизпразване у мъж (обикн. по време на сън).

Грешни изписвания (11)

  • полюцеа
  • полюцеъ
  • полюцея
  • полюциа
  • полюциъ
  • пулюцеа
  • пулюцеъ
  • пулюцея
  • пулюциа
  • пулюциъ
  • пулюция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лю-ция
членувано по-лю-ци-я-та
мн.ч. по-лю-ции
членувано по-лю-ци-и-те
звателна форма