полумярка

Речник на българския език

полу̀мя̀рка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • полумяркъ
  • пулумярка
  • пулумяркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-мяр-ка
членувано по-лу-мяр-ка-та
мн.ч. по-лу-мер-ки
членувано по-лу-мер-ки-те
звателна форма