полумрак

Речник на българския език

полумра̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Непълен мрак; здрач.

Грешни изписвания (3)

  • поломрак
  • пуломрак
  • пулумрак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лум-рак
непълен член по-лум-ра-ка
пълен член по-лум-ра-кът
мн.ч. по-лум-ра-ци
членувано по-лум-ра-ци-те
бройна форма по-лум-ра-ка
звателна форма