полудете

Речник на българския език

полудете съществително име, среден род (тип 67) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-де-те
членувано по-лу-де-те-то
мн.ч. по-лу-де-ца
членувано по-лу-де-ца-та