полубългарка

Речник на българския език

полубългарка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-бъл-гар-ка
членувано по-лу-бъл-гар-ка-та
мн.ч. по-лу-бъл-гар-ки
членувано по-лу-бъл-гар-ки-те
звателна форма по-лу-бъл-гар-ке