положителност

Речник на българския език

положѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • положителнуст
  • положитилност
  • положитилнуст
  • полужителност
  • полужителнуст
  • полужитилност
  • полужитилнуст
  • пуложителност
  • пуложителнуст
  • пуложитилност
  • пуложитилнуст
  • пулужителност
  • пулужителнуст
  • пулужитилност
  • пулужитилнуст
  • положителнос
  • положителнус
  • положитилнос
  • положитилнус
  • полужителнос
  • полужителнус
  • полужитилнос
  • полужитилнус
  • пуложителнос
  • пуложителнус
  • пуложитилнос
  • пуложитилнус
  • пулужителнос
  • пулужителнус
  • пулужитилнос
  • пулужитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ло-жи-тел-ност
членувано по-ло-жи-тел-ност-та
мн.ч. по-ло-жи-тел-нос-ти
членувано по-ло-жи-тел-нос-ти-те
звателна форма