полиция

Речник на българския език

полѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. полѝции, ж.
1. Административно учреждение за защита на обществения ред и държавата.
2. Въоръжен отред от полицаи. У нас идва полиция.
прил. полицѐйски, полицѐйска, полицѐйско, мн. полицѐйски. Полицейска кола.
Полицейски час. — Определен от полицията час, след който гражданите не могат да се движат по улиците.

Грешни изписвания (11)

  • полицеа
  • полицеъ
  • полицея
  • полициа
  • полициъ
  • пулицеа
  • пулицеъ
  • пулицея
  • пулициа
  • пулициъ
  • пулиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-ция
членувано по-ли-ци-я-та
мн.ч. по-ли-ции
членувано по-ли-ци-и-те
звателна форма