полифо̀ния
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно няколко самостоятелни мелодични гласове.
2. Прен. Спец. Свойство на един знак, образ да притежава няколко значения.
прил. полифонѝчен, полифонѝчна, полифонѝчно, мн. полифонѝчни. Полифонично произведение.
1. Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно няколко самостоятелни мелодични гласове.
2. Прен. Спец. Свойство на един знак, образ да притежава няколко значения.
прил. полифонѝчен, полифонѝчна, полифонѝчно, мн. полифонѝчни. Полифонично произведение.
Грешни изписвания (23)
- полефонеа
- полефонеъ
- полефонея
- полефониа
- полефониъ
- полефония
- полифонеа
- полифонеъ
- полифонея
- полифониа
- полифониъ
- пулефонеа
- пулефонеъ
- пулефонея
- пулефониа
- пулефониъ
- пулефония
- пулифонеа
- пулифонеъ
- пулифонея
- пулифониа
- пулифониъ
- пулифония
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ли-фо-ния | |
|---|---|---|
| членувано | по-ли-фо-ни-я-та | |
| мн.ч. | по-ли-фо-нии | |
| членувано | по-ли-фо-ни-и-те | |
| звателна форма | — | |