полисемия

Речник на българския език

полисѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В езикознанието — многозначност на думата.

Грешни изписвания (23)

  • полесемеа
  • полесемеъ
  • полесемея
  • полесемиа
  • полесемиъ
  • полесемия
  • полисемеа
  • полисемеъ
  • полисемея
  • полисемиа
  • полисемиъ
  • пулесемеа
  • пулесемеъ
  • пулесемея
  • пулесемиа
  • пулесемиъ
  • пулесемия
  • пулисемеа
  • пулисемеъ
  • пулисемея
  • пулисемиа
  • пулисемиъ
  • пулисемия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-се-мия
членувано по-ли-се-ми-я-та
мн.ч. по-ли-се-мии
членувано по-ли-се-ми-и-те
звателна форма