полировач

Речник на българския език

полирова̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • полеровач
  • полерувач
  • полирувач
  • пулеровач
  • пулерувач
  • пулировач
  • пулирувач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-ро-вач
непълен член по-ли-ро-ва-ча
пълен член по-ли-ро-ва-чът
мн.ч. по-ли-ро-ва-чи
членувано по-ли-ро-ва-чи-те
бройна форма по-ли-ро-ва-чи
звателна форма по-ли-ро-ва-чо