полигамия

Речник на българския език

полига̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Брачни връзки на един мъж с много жени.

Грешни изписвания (23)

  • полегамеа
  • полегамеъ
  • полегамея
  • полегамиа
  • полегамиъ
  • полегамия
  • полигамеа
  • полигамеъ
  • полигамея
  • полигамиа
  • полигамиъ
  • пулегамеа
  • пулегамеъ
  • пулегамея
  • пулегамиа
  • пулегамиъ
  • пулегамия
  • пулигамеа
  • пулигамеъ
  • пулигамея
  • пулигамиа
  • пулигамиъ
  • пулигамия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-га-мия
членувано по-ли-га-ми-я-та
мн.ч. по-ли-га-мии
членувано по-ли-га-ми-и-те
звателна форма