ползвател

Речник на българския език

ползвател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пол-з-ва-тел
непълен член пол-з-ва-те-ля
пълен член пол-з-ва-те-лят
мн.ч. пол-з-ва-те-ли
членувано пол-з-ва-те-ли-те
бройна форма пол-з-ва-те-ли
звателна форма пол-з-ва-те-лю