поко̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
поко̀йна, поко̀йно, мн. поко̀йни, прил. Който е починал, умрял.
Грешни изписвания (3)
- покоин
- пукоен
- пукоин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-ко-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-кой-ния | ||
| пълен член | по-кой-ни-ят | ||
| ж. р. | по-кой-на | ||
| членувано | по-кой-на-та | ||
| ср. р. | по-кой-но | ||
| членувано | по-кой-но-то | ||
| мн. ч. | по-кой-ни | ||
| членувано | по-кой-ни-те | ||