позьор

Речник на българския език

позьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. позьо̀ри, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.).
същ. позьо̀рство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • пузьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-зьор
непълен член по-зьо-ра
пълен член по-зьо-рът
мн.ч. по-зьо-ри
членувано по-зьо-ри-те
бройна форма по-зьо-ри
звателна форма по-зьо-ре