подявка

Речник на българския език

подя̀вка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. подѐвки, ж. Разг. По-малка сестра на неженено момиче, която чака сестра си да се ожени, за да се замомее.

Грешни изписвания (7)

  • подявкъ
  • подяфка
  • подяфкъ
  • пудявка
  • пудявкъ
  • пудяфка
  • пудяфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-дяв-ка
членувано по-дяв-ка-та
мн.ч. по-дев-ки
членувано по-дев-ки-те
звателна форма