подуправител

Речник на българския език

по̀дуправител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • подоправетел
  • подоправетил
  • подоправител
  • подоправитил
  • подопръветел
  • подопръветил
  • подопръвител
  • подопръвитил
  • подуправетел
  • подуправетил
  • подуправитил
  • подупръветел
  • подупръветил
  • подупръвител
  • подупръвитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-дуп-ра-ви-тел
непълен член по-дуп-ра-ви-те-ля
пълен член по-дуп-ра-ви-те-лят
мн.ч. по-дуп-ра-ви-те-ли
членувано по-дуп-ра-ви-те-ли-те
бройна форма по-дуп-ра-ви-те-ли
звателна форма по-дуп-ра-ви-те-лю