подтекст

Речник на българския език

по̀дтекст съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

м., само ед. Смисъл, който се влага или изразява в изказване/текст не пряко, а се подразбира. Богат подтекст. Подтекст на творбата.

Грешни изписвания (1)

  • подтикст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-текст
непълен член под-тек-с-та
пълен член под-тек-с-тът
мн.ч. под-тек-с-то-ве
членувано под-тек-с-то-ве-те
бройна форма под-тек-с-та
звателна форма