подслушвач

Речник на българския език

подслушва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подслошвач
  • потслошвач
  • потслушвач
  • пудслошвач
  • пудслушвач
  • путслошвач
  • путслушвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-с-луш-вач
непълен член под-с-луш-ва-ча
пълен член под-с-луш-ва-чът
мн.ч. под-с-луш-ва-чи
членувано под-с-луш-ва-чи-те
бройна форма под-с-луш-ва-чи
звателна форма под-с-луш-ва-чо