подпоручик

Речник на българския език

подпору̀чик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. подпору̀чици, м. Остар. Офицерски чин, който се равнява на младши лейтинант.

Грешни изписвания (15)

  • подпоручек
  • подпуручек
  • подпуручик
  • потпоручек
  • потпоручик
  • потпуручек
  • потпуручик
  • пудпоручек
  • пудпоручик
  • пудпуручек
  • пудпуручик
  • путпоручек
  • путпоручик
  • путпуручек
  • путпуручик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-по-ру-чик
непълен член под-по-ру-чи-ка
пълен член под-по-ру-чи-кът
мн.ч. под-по-ру-чи-ци
членувано под-по-ру-чи-ци-те
бройна форма под-по-ру-чи-ци
звателна форма под-по-ру-чи-ко