подпалвач

Речник на българския език

подпалва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. подпалва̀чи, м. Човек, който умишлено предизвиква пожар.
прил. подпалва̀чески, подпалва̀ческа, подпалва̀ческо, мн. подпалва̀чески.

Грешни изписвания (7)

  • подпълвач
  • потпалвач
  • потпълвач
  • пудпалвач
  • пудпълвач
  • путпалвач
  • путпълвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-пал-вач
непълен член под-пал-ва-ча
пълен член под-пал-ва-чът
мн.ч. под-пал-ва-чи
членувано под-пал-ва-чи-те
бройна форма под-пал-ва-чи
звателна форма под-пал-ва-чо