подивея

Речник на българския език

подивѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

подивѐеш, мин. св. подивя̀х, мин. прич. подивя̀л, св.вж. подивявам.

Грешни изписвания (7)

  • подевеъ
  • подевея
  • подивеъ
  • пудевеъ
  • пудевея
  • пудивеъ
  • пудивея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ди-вея по-ди-ве-ем
2 лице по-ди-ве-еш по-ди-ве-е-те
3 лице по-ди-вее по-ди-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ди-вях по-ди-вях-ме
2 лице по-ди-вя по-ди-вях-те
3 лице по-ди-вя по-ди-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ди-ве-ех по-ди-ве-ех-ме
2 лице по-ди-ве-е-ше по-ди-ве-ех-те
3 лице по-ди-ве-е-ше по-ди-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подивял съм подивяла съм подивяло съм подивели сме
2 лице подивял си подивяла си подивяло си подивели сте
3 лице подивял е подивяла е подивяло е подивели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях подивял бях подивяла бях подивяло бяхме подивели
2 лице беше подивял беше подивяла беше подивяло бяхте подивели
3 лице беше подивял беше подивяла беше подивяло бяха подивели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще подивея ще подивеем
2 лице ще подивееш ще подивеете
3 лице ще подивее ще подивеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм подивял ще съм подивяла ще съм подивяло ще сме подивели
2 лице ще си подивял ще си подивяла ще си подивяло ще сте подивели
3 лице ще е подивял ще е подивяла ще е подивяло ще са подивели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да подивея щяхме да подивеем
2 лице щеше да подивееш щяхте да подивеете
3 лице щеше да подивее щяха да подивеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм подивял щях да съм подивяла щях да съм подивяло щяхме да сме подивели
2 лице щеше да си подивял щеше да си подивяла щеше да си подивяло щяхте да сте подивели
3 лице щеше да е подивял щеше да е подивяла щеше да е подивяло щяха да са подивели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подивеел съм подивеела съм подивеело съм подивеели сме
2 лице подивеел си подивеела си подивеело си подивеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подивял съм подивяла съм подивяло съм подивели сме
2 лице подивял си подивяла си подивяло си подивели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм подивял била съм подивяла било съм подивяло били сме подивели
2 лице бил си подивял била си подивяла било си подивяло били сте подивели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да подивея щяла съм да подивея щяло съм да подивея щели сме да подивеем
2 лице щял си да подивееш щяла си да подивееш щяло си да подивееш щели сте да подивеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм подивял щяла съм да съм подивяла щяло съм да съм подивяло щели сме да сме подивели
2 лице щял си да си подивял щяла си да си подивяла щяло си да си подивяло щели сте да сте подивели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих подивял бих подивяла бих подивяло бихме подивели
2 лице би подивял би подивяла би подивяло бихте подивели
3 лице би подивял би подивяла би подивяло биха подивели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ди-вей по-ди-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ди-вял
непълен член по-ди-ве-лия
пълен член по-ди-ве-ли-ят
женски род по-ди-вя-ла
членувано по-ди-вя-ла-та
среден род по-ди-вя-ло
членувано по-ди-вя-ло-то
множествено число по-ди-ве-ли
членувано по-ди-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ди-ве-ел
женски род по-ди-ве-е-ла
среден род по-ди-ве-е-ло
множествено число по-ди-ве-е-ли