подвързвач

Речник на българския език

подвързва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. подвързва̀чи, м. Човек, който подвързва (в 1 знач.); книговезец.

Грешни изписвания (3)

  • подварзвач
  • пудварзвач
  • пудвързвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-вър-з-вач
непълен член под-вър-з-ва-ча
пълен член под-вър-з-ва-чът
мн.ч. под-вър-з-ва-чи
членувано под-вър-з-ва-чи-те
бройна форма под-вър-з-ва-чи
звателна форма под-вър-з-ва-чо