повторител

Речник на българския език

повторител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пофторител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пов-то-ри-тел
непълен член пов-то-ри-те-ля
пълен член пов-то-ри-те-лят
мн.ч. пов-то-ри-те-ли
членувано пов-то-ри-те-ли-те
бройна форма пов-то-ри-те-ля
звателна форма