повтарач

Речник на българския език

повтара̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. повтара̀чи, м. Пренебр. Човек, който прави нещо за втори път, обикновено повтаря учебния клас; второгодник.

Грешни изписвания (7)

  • повтърач
  • пофтарач
  • пофтърач
  • пувтарач
  • пувтърач
  • пуфтарач
  • пуфтърач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пов-та-рач
непълен член пов-та-ра-ча
пълен член пов-та-ра-чът
мн.ч. пов-та-ра-чи
членувано пов-та-ра-чи-те
бройна форма пов-та-ра-чи
звателна форма пов-та-ра-чо