повереник

Речник на българския език

повѐреник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • поверенек
  • поверинек
  • повериник
  • пуверенек
  • пувереник
  • пуверинек
  • пувериник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-ре-ник
непълен член по-ве-ре-ни-ка
пълен член по-ве-ре-ни-кът
мн.ч. по-ве-ре-ни-ци
членувано по-ве-ре-ни-ци-те
бройна форма по-ве-ре-ни-ци
звателна форма по-ве-ре-ни-ко