победител

Речник на българския език

победѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

победѝтелят, победѝтеля, мн. победѝтели, м. Човек, който е спечелил победа.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • победитил
  • побидител
  • побидитил
  • пубедител
  • пубедитил
  • пубидител
  • пубидитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-бе-ди-тел
непълен член по-бе-ди-те-ля
пълен член по-бе-ди-те-лят
мн.ч. по-бе-ди-те-ли
членувано по-бе-ди-те-ли-те
бройна форма по-бе-ди-те-ли
звателна форма по-бе-ди-те-лю