плясък

Речник на българския език

пля̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пля̀съци, (два) пля̀съка, м. Шум от падане или от удар. Плясък на крила. Плясък на вълни. Плясък на бич.

Грешни изписвания (1)

  • плясак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пля-сък
непълен член пля-съ-ка
пълен член пля-съ-кът
мн.ч. пля-съ-ци
членувано пля-съ-ци-те
бройна форма пля-съ-ка
звателна форма