плъх

Речник на българския език

плъх — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плъ̀хът, плъ̀ха, мн. плъ̀хове, (два) плъ̀ха, м. Гризач, подобен на мишка, но с по-големи размери. Плъхове нападнаха житните складове.
• Канцеларски плъх. — Пренебр. Служител, чиновник.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плъх
непълен член плъ-ха
пълен член плъ-хът
мн.ч. плъ-хо-ве
членувано плъ-хо-ве-те
бройна форма плъ-ха
звателна форма —

Връзки