плутоний

Речник на българския език

плуто̀ний съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

плуто̀ният, плуто̀ния, само ед., м. Радиоактивен химически елемент, получен по изкуствен начин и използван за производство на атомна енергия.
прил. плуто̀ниев, плуто̀ниева, плуто̀ниево, мн. плуто̀ниеви.

Грешни изписвания (3)

  • плотоней
  • плотоний
  • плутоней

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плу-то-ний
непълен член плу-то-ния
пълен член плу-то-ни-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма