плужек

Речник на българския език

плу̀жек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. плу̀жеци, (два) плу̀жека, м.
1. Охлюв без черупка; гол охлюв.
2. Прен. Човек, който угодничи, подмазва се, пълзи пред другите.

Грешни изписвания (1)

  • плужик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плу-жек
непълен член плу-же-ка
пълен член плу-же-кът
мн.ч. плу-же-ци
членувано плу-же-ци-те
бройна форма плу-же-ка
звателна форма