плуг

Речник на българския език

плуг — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плу̀гът, плу̀га, мн. плу̀гове, (два) плу̀га, м. Селскостопанско оръдие с широко метално острие за оран.

Грешни изписвания (1)

  • плук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плуг
непълен член плу-га
пълен член плу-гът
мн.ч. плу-го-ве
членувано плу-го-ве-те
бройна форма плу-га
звателна форма —

Връзки